Разведох се заради мама, въпреки че аз си го обичах
Мама ме разведе! Много обичам майка си, на 71 стана, но не си дава сметка, че с баща ми сме твърде добри, възпитани и тактични. Други не биха я изтърпели. Всичко знае и винаги е права. Мисля, че адвокатската професия я направи такава – върти, суче да доказва невинността на клиентите си и да печели делата. Още от малка ми внушаваше, че има нещо незряло в характера ми и непрекъснато съм допускала грешки, а не съм си взимала поука. В смисъл – да бъда по-взискателна в контактите си, най-вече с мъжете. Чак толкова мъже не познавах, щом се омъжих на 20, още студентка, а на 21 родих сина си Емил. Може би наистина съм нерешителна, защото не обичам спорове и скандали, а предпочитам да правя компромиси, ако животът ми е спокоен и осигурен.
Все пак, въпреки женитбата и бебето, се дипломирах, без да прекъсвам следването, имам работа, която обичам и върша с удоволствие, както и умен и възпитан син, с когото се гордея. Но за мама всичко това било нещо съвсем нормално. Само че, ако тя бе друг човек, сигурно още щях да съм омъжена за Васил. Няколко години след сватбата разбрах, че съпругът ми не може да е мъж само на една жена. Флиртовете и изневерите бяха в кръвта му. Обичах го и го приемах такъв, може отстрани да изглежда, че има нещо сбъркано в мен, но не е така. Васил ми осигуряваше семеен комфорт, печелеше в пъти повече от мен, плащаше цялата издръжка на дома, не ми отказваше нищо, водеше ме на почивка у нас и в чужбина, за празници ми купуваше скъпи вещи и бижута.
Предполагам, че и пред любовниците си се е отчитал както подобава, защото беше щедър. Не ми е вдигал скандали, винаги е бил внимателен, в с*кса бе всеотдаен. Вярно, не позволяваше да го питам за закъсненията или за отсъствията му от дома по няколко дни и нощи, нито да му искам сметка за чуждия дамски парфюм, който понякога улавях по дрехите му и лъхаше от ризите му. Приемах го като провокация от съперница, която ме предизвиква да й го отстъпя доброволно. Винаги се прибираше с усмивка и изненадваше мен и детето с приятни подаръци. А аз съм като котките – обичам след работа да мързелувам вкъщи, да чета и гледам телевизия. Не всеки би ме търпял такава. Изобщо не ми минаваше през ума да се развеждам. Вероятно така щеше да премине животът ни, докато той остарее и се умори да скита. В ролята на Темида обаче се намеси властната ми майка и предреши раздялата ни. За съжаление и добрите, и лошите неща стават случайно.
Родителите ми празнували годишнина от сватбата на техни семейни приятели в луксозен ресторант. Там, в дъното на заведението, видяла Васил да интимничи с млада красавица: целували се, прегръщали се. Галантно й подавал в устата хапки от своята чиния, тя облизвала с език устните си, които той докосвал нежно с пръсти. В един момент извадил малка кадифена кутийка, отворил я, мацката извила грациозно ръка, мъжът ми нахлузил пръстена и започнал да целува пръстите й, един по един.
Татко бил с гръб и се изненадал от рязкото ставане на мама. Обърнал се да разбере къде отива и видял как тя удря два шамара на някакъв мъж, в когото бързо разпознал Васил. После се върнала на масата, извинила се на домакините, без обяснения, подкарала притеснения ми баща навън и спряла първото такси.
Минаваше 10 вечерта, когато дойдоха вкъщи. Мама беше бясна, все едно бе хванала в изневяра собствения си съпруг. Разказа всичко най-подробно и заяви, че сутринта ще ме води при адвокат, да уредим развода по вина на Васил. Опитах се да възразя, да я моля да ми даде време да помисля, но тя беше категорична. Такъв срам не се преживявал! Понякога си мисля дали ако тази сцена не се бе разиграла пред очите на семейните приятели на родителите ми, мама щеше да преглътне и да се съгласи на компромис?! Както и да е.
И нали бях нарочена за нерешителна и безволева, този път я послушах, и се разведох набързо. Така благодарение на нея – тя обича да го повтаря, запазих жилището и ценните вещи в него. Не че Васил нямаше да ми остави всичко, познавам го добре, но мама държеше да го накаже: да си платял за постъпката, като се изнесе само с личните си вещи.
Никога няма да забравя колко унизена се чувствах, когато на тръгване той ме щипна по бузата, усмихна се като хлапак и ми каза, че е време да порасна и да не слушам майка си, защото животът си е мой, а тя да строява баща ми.
С всеки изминал ден се убеждавам, че трябваше да запазя брака си. Васил имаше един недостатък, а добрите му качества бяха много. Все пак мога да се похваля, че възпитах добре Емил и успях да запазя добрите отношения между него и баща му.
И аз да свърша нещо полезно!
Лилия
