Петър Волгин: Грандиозният провал на Кирил, Асен и Лена
Абсолютно никакво значение няма колко още ще стои в управлението партията на Кирил, Асен и Лена. Тези хора със сигурност имат някакви качества, но способността да управляваш не е сред тях. На по-проницателните наблюдатели това беше ясно още когато днешните фронтмени на ПП изгряха на политическата сцена. Те не правеха нищо друго, освен да се усмихват и да произнасят досадно обтекаеми фрази от сорта на „ще бъдем почтени“, „ще преборим корупцията“, „ще махнем лошите от управлението и ще ги заменим с добри“. Да, това се оказа достатъчно, за да спечелят парламентарните избори, но управлението изисква много други способности извън жонглирането с клишета.
Единственото, което Кирил и компания показаха за половин година във властта, е, че са усвоили най-лошите маниери на всички управлявали преди тях. Разбрахме, че ПП много, ама много искали да направят хубави неща, ама едни лоши хора им пречели. Пречела им както опозицията (като че ли опозиционните партии имат моралното задължение да помагат на управляващите), така и доскорошните коалиционни партньори от ИТН. Пречела им привнесената от чужбина инфлация, а особено много им спъвал работата онзи лош Путин. Той дори правел какво ли не, само и само да свали българското правителство, както ни обясни премиерът Кирил. Изобщо кабинетът няма вина за нищо. Нито за постоянното повишаване на цените, нито за това, че ще плащаме много по-скъп от руския американски природен газ, нито за очевидното желание да отстъпи от българските национални интереси по темата за Република Северна Македония.
Изобщо наблюдаваме едни хора, които живеят с усещането, че са безгрешни, ангелоподобни и ужасно талантливи. И именно защото се смятат за такива, възприемат всяка критика срещу себе си като светотатство, като ужасяващо посегателство срещу нормалността. Това извратено самочувствие ПП демонстрира особено ясно по време на дискусиите в парламента през последните дни. Всеки, който дръзнеше да отправи и най-малката критична забележка към Кирил, Асен, Лена и останалите от компанията, биваше обявяван за „мафиот“, „корумпиран“ и „човек на Путин“. Подобно лепене на етикети няма нищо общо с тази толкова рекламирана „промяна“.То е сред най-неприятните черти на всички управлявали досега партии. И в още нещо „Продължаваме промяната“ силно прилича на предшествениците си във властта – в желанието да разбиват други парламентарни групи. Едва ли има нормален българин, който да вярва на обясненията на премиера, че в случая изобщо не можело да се говори за купуване на депутати. Едва ли има и нормален българин, който да вярва на въпросните депутати, когато казват, че „изживели катарзис“ и затова напуснали „Има такъв народ“. Днес въобще не е необходимо да даваш пари на ръка на един народен представител, задето е напуснал парламентарната си група и вече подкрепя твоята. Има безброй други начини да му се отплатиш, задето е минал през процеса на „пречистване“. Това е всичко друго, но не и промяна. Забелязваме, че такава липсва както в политическото действие, така и в говоренето на хората от ПП.
Последните парламентарни дискусии, посветени на оставката на Никола Минчев от шефския пост в парламента, както и на вота на недоверие, бяха особено интересни именно с начина, по който се изразяваха представителите на „Продължаваме промяната“. Тези хора, израснали във времената след 1989 г., удивително приличаха на някогашните комсомолци отпреди тази сакрална година. При това бяха доста по-лош вариант на комсомолците. На парламентарната трибуна излизаха разни депутати и депутатки, които или четяха от листчета, или рецитираха текстове, явно написани от пиарите на „Продължаваме промяната“. Не личеше да има никаква собствена мисъл в произнесеното. Имаше единствено мантри от рода на това „да си върнем държавата“ и „искат да ни свалят, защото сме почтени“. Толкова глупави са тези заклинания, че чак става обидно. Уж млади хора, а говорят като уморени от живота старци.
По нищо не се отличава управлявалата само шест месеца ПП от управлявалите почти 12 години ГЕРБ. С особена сила това важи по отношението на новите политици към президента Радев. Докато Румен Радев не пестеше критиките си към партията на Борисов и особено към нейния лидер, Кирил и дружината му го обявяваха за герой. Лягаха и ставаха, изразявайки възхищението си от „обединителя на нацията“. Доброто им отношение обаче моментално се промени в момента, в който Радев започна да критикува и настоящата власт. Знайни и незнайни дейци на „Продължаваме промяната“ вече обвиняват Радев, че се е „съюзил с ГЕРБ и ДПС“ и че „иска да ни свали от власт“. Толкова за „принципната позиция“ на „Продължаваме промяната“.
Днес ние наблюдаваме не просто управленския провал на тази партия. Свидетели сме не само на краха на претенциите на тези хора да са носители на морала, почтеността и промяната. Най-големият грях на ПП е, че провали представата, че младите политици могат да бъдат алтернатива на статуквото. С всичките си действия тази все още присъстваща във властта компания показа, че независимо от възрастта си по-нищо не се отличава от другите по-стари и по-цинични политици. Отсега нататък винаги когато се появят млади хора, настояващи за радикална промяна на политическия модел, публиката ще ги гледа недоверчиво и ще си спомня за горчивия опит с „Продължаваме промяната“.
Мнение на Петър Волгин, журналист
