Некачествени и все по-скъпи храни ядем, а… 100 лева вече са като 10 в магазина

Пълни магазини със стока и хора вперили очи в цените и смятащи какво да купят за вечеря, а пък утре ще му мислят. Най-често това са жените-гледат и пресмятат колко ще дадат за 200 грама от най-евтиното сирене, а пък кофичката киселото мляко 2% е 1,40 лв. Яйцата, 6 броя, Л размер, са 1,67 лв., и хляб трябва, а той е 1,67 лв за 700 гр. Тук не говорим за пълнозърнести и други по-специални. Колбасите са загубили нормалния си вид, защото никой не ги купува, а за зеленчука да не говорим. Отиваш на касата и там продавачката споделя, че всеки ден кашкавалът, сиренето и други продукти идват с различни цени.

Даваш към 20 лв. за нищо, а пък яденето не е само един път на ден

„Имам сто лева до заплата, миналата година това си бяха много пари, а сега все едно имаш 10 лв. Просто ти се изплъзват в магазина и то за основни храни, трябват и препарати, и други стоки от първа необходимост“, споделя родопчанка.

Дистанцията между цените на стоките и заплатите не престава да се увеличава, а откакто започна чудовищната инфлация е страшно. Покупателната способност на населението неспирно спада и стигнахме нивото, нужно само за биологичното ни оцеляване, ама и то не е както трябва. Живот ден за ден, така определят родопчани съществуването си.

Сирене с 85% вода

И да имаш пари храната е хем скъпа, хем некачествена. Експерти сигнализират, че има ясно изразена тенденция за овлажняване на сирената, ако през 2020 г. завишеното количество вода е било 78%, сега то е 85%, като дори при скъпите млечни продукти се забелязва тази тенденция. Винаги, когато в даден продукт имаме повече вода, това способства развитието на микроорганизми и когато ние не сме осведомени, това може да рефлектира негативно върху здравето ни, посочват експертите.

Нормално, за да узрее сиренето, е необходим един месец, а то отива на пазара още първата седмица.

Хората се чудят, че имат непоносимост към дадена добавка, получават алергия и не могат да разберат от какво е предизвикана. Първият проблем е, че винаги когато в даден продукт има повече вода, това способства развитието на микроорганизми, тоест този вид сирене се разваля по-бързо. За съжаление и в скъпите сирена се наблюдава тази тенденция.

Агенцията по храните трябва да започне да проверява системно и мащабно. Има сирена, които са обозначени с БДС и при тях самата процедура на производство и контрол е малко по-сериозна и на тях може да се има повече доверие. Това, което със сигурност можем да кажем е, че сирене под 15-16 лв. за килограм няма как да бъде качествено.

Наредба регламентира водното съдържание в сиренето и тези сирена, които имат над 60%, трябва да бъдат етикирани. Те не трябва да стоят на щанда с насипни сирена и трябва да имат надпис-бяло саламурено сирене със завишено водно съдържание. Нищо не се е променило, въпреки че наредбата е в сила от месец май тази година. Производителите не изпълняват изискванията на наредбата, категорични са експертите.

Хем скъпо, хем ни тровят

Скъпият хляб за един ден мухлясва. Освен това е пълен с набухватели и глутен. Добре, че не знаем какво ядем. Хем скъпо, хем ни тровят, няма ред в тая държава, коментират възмутено родопчани. В социалната мрежа се появи видео материал, в който се инжектират с хормони пилета, а месо с изтекъл срок на годност се поставя в препарати, за да не мирише и после се боядисва да добие свеж, червен вид. Хора, работили във хипер веригите споделят, че се правят колбаси от такова месо. А миризмите в някои магазини от развалено месо са ужасни. После се чудим защо сме болни от рак, защо ни боли стомаха, допълват родопчани.

Селската алтернатива

От некачествените и скъпите продукти изходът е да имаш някой на село, който гледа крава и други животни. Хората масово търсят такива, които да им доставят прясно мляко и от него си правят масло, кашкавал и си подквасват. За съжаление все по-малко хора гледат крави и вече е почти невъзможно да си купиш хубаво прясно мляко.

Картофите пък си остават основната храна в менюто на родопчани. В магазините килограмът достига и до 1,60 лв, но хората си купуват в по-голямо количество от местни производители, които продават между 1,20 – 1,40 лв. През септември и октомври затварят буркани за зимата – чушки, домати, грах, зелен фасул, сладка и др. Приготвят си туршии и зеле.

Да му мислят тези, които нямат възможност да затварят зимнина или нямат роднини на село.

„С картофите могат да се приготвят много манджи, имаш ли ги, гладен няма да останеш. Пържените картофи са всекидневно в менюто ни. Картофени кюфтета приготвяме. В лещата, граха и ориза също слагаме картофи, само във фасула не. Месо по-рядко консумираме и го купуваме от магазини в Смолян, които са си производители и пред клиента приготвят каймата“, споделя какво готви смолянчанка. Общо взето хладилникът е почти празен, допълва жената. Каквото сготвим се изяжда.

Други купуват в огромни количества брашно от хиперверигите, когато има промоции и правят мекици, бухти, банички, защото тестото засища въпреки, че не е много здравословно.

Хората намират начин да го карат някак си и да оцеляват. Те постоянно това правят от години. В същото време ни тровят и с некачествена стока.

Николай Михайлов, Родопи Voice