Мечтател със суперсила! На 21 години Иво Христов живее втори живот

Какво може да преживее човек за 21 години? Първото приятелство, първата двойка в училище, първото влюбване, първото разбито сърце. Звучи толкова много. Като цял един живот. Но за своите 21 години Иво Христов живее втори. Младият мъж претърпява 14 мозъчни операции. При една от тях, само преди година, изпада в кома и е истинско чудо, че се събужда, а след това започва отново да се учи да ходи, да вярва, да мечтае. Споделя, че това, което му дава сили да продължава да се бори, е подкрепата, която получава от семейството си и всички познати и непознати, превърнали се в негови спасители през годините. Това, което го поддържа психически, обаче е писането.

Преди 9 години, когато е все още дете, Иво чува диагнозата си за първи път. Неврофиброматоза-тип 2 или по-просто казано – болест, поразяваща с туморни образувания мозъчните нерви в централния и гръбначния мозък. Тази болест открадва детството му, но го дарява с нещо безценно – дарбата да пише. Днес Иво Христов е автор на 10 книги. Юбилейната му творба „По пътя към мечтите“ скоро ще бъде в книжарниците. „Наистина горд съм с тези свои постижения! Но вярвам, че тогава – преди година, когато никой освен семейството ми не вярваше, че ще оцелея – Бог е бил с мен. През цялото време. И ме е спасил, за да продължа да вървя по своя път, да продължа да пиша, защото това е, което ме прави истински щастлив“, казва младият мъж.

Първата си книга „Приятелите умират заедно“ Ивчо пише, когато е едва на 13 години, а по това време вече е преминал през четири мозъчни операции. С първите си творби, които са трилъри, той си печели прозвището Българския Стивън Кинг. Следват „Животът не струва пари“, „Тя е моя“, „Календарът на живота“, „Изпусната любов“, „Отломки от минал живот“, „Портиера към ада“, „А можехме да бъдем“ и „Вътрешен път“. В своите разкази и романи младият писател поставя акцент върху живота, болката и смъртта и задава много въпроси – кое е най-важното, могат ли думите да породят любов, има ли смисъл, съществува ли Бог?

На нашия въпрос как би описал себе си, Ивчо отговаря така: „Като човек, преминал през много изпитания, които обаче не са го сломили напълно. Като мечтател въпреки всичко. И работохолик, стане ли дума за писане, защото наистина искам да успея в тази област. Последните години живея именно за да пиша, с идеята да оставя нещо след себе си“.

А той със сигурност оставя дълбока следа в сърцата на всички над 120 000 души, които го подкрепят, вярват и се молят за него във фейсбук страницата му. Те описват 21-годишния мечтател, като вдъхновение, боец, герой, смело и талантливо момче, което не се предава, и човек, достоен за възхищение. Но понякога думите са малко, за да опишат истинската сила, която притежаваме и чака да бъде открита. А Иво със сигурност е открил своята. Последната му операция преди по-малко от месец продължи около 6 часа и беше направена с цел премахване на тумор от шийните прешлени, който в продължение на доста време е пречел на редица жизненоважни функции. Днес той отново е на крака и гледа напред в бъдещето. Какво може да преживее човек за 21 години?

Пише юбилейната си творба след мозъчна смърт и кома

Юбилейната книга на Иво Христов „По пътя към мечтите“ е написана в най-трудния период от живота на младия творец. „Време, през което стигнах до дъното, но въпреки всичките прогнози на медиците – че няма да остана жив, днес аз съм тук, по-жив от всякога и мечтая за онзи момент, в който ще докосна и разлистя новата си книга. Запушване на бял дроб, спиране на сърцето, изпадане в кома, мозъчна смърт… Нищо от това не успя да сломи силата на най-съкровените ми мечти. Нищо не е по-силно от онова, за което копнее сърцето ни! Аз вярвам, че именно думите, които съм написал, са нещото, което ще остане след мен един ден.

Всичко друго е преходно“, казва Иво и признава, че макар това да е десетата му книга, все така се вълнува. „Очаквам я с огромно нетърпение, защото е може би най-специалната. Тя е живо доказателство, че силата на мечтите е огромна“, споделя момчето. Новият му роман разказва за Антон, който е поет. Или поне толкова много му се иска да бъде, че е въздигнал лошото момче на руската поезия Сергей Есенин до свой Бог. И подобно на кумира си търси вдъхновение в жените и… алкохола. С подписването на така лелеяния договор с малко издателство за първата си стихосбирка разбира, че е тежко болен.

Майка му изработва картички

Майката на Иво – Милена, е неотлъчно до своето дете и се бори заедно с него. Преживява със сърцето си всяка негова болка, умира и се преражда след всяка успешна операция. Милена също е изключително талантлива. Тя изработва коледни картички, играчки, книгоразделители, свещи, гривни и прекрасни украшения, които продава, за да събира средства за лечението на Иво. Семейството често пътува в чужбина за различни процедури и рехабилитации, за които непрекъснато са необходими пари.

Previous post Богомил Николов: Фолио зад радиатора и загряване на бойлера наполовина помагат да пестим енергия
Next post Божанков: Вече сме внесли предложение за 850 лв. минимална заплата