Колко фирми са фалирали през 2021-а у нас

Българските дружества, изпаднали във фалит през 2021 г., са нараснали с 5,7%, пише в редовния доклад на международна компания за кредитно застраховане, предаде БТА.

Намалените държавни помощи, увеличените цени на енергийните ресурси и нарушените вериги за доставка са сред факторите, които ще доведат до по-висок процент несъстоятелност през 2022 г., предупреждават експертите в доклада.

Най-големи спадове на несъстоятелността са регистрирани в Литва и Латвия (съответно 50,3 на сто и 34,2 на то), както и в Словакия (25,8 на сто).

Броят на българските предприятията, обявили несъстоятелност, продължи да се увеличава през 2021 г. и въпреки забавянето на тенденциите до края на годината все още не би могло да се направи ясна оценка за 2022 г. Експертите обаче очакват увеличение на дружествата, изпаднали в неплатежоспособност, което се дължи на неотдавнашните сътресения в икономиката.

Рискът от несъстоятелност остава значителен при високо задлъжнелите и новообразуваните фирми, формирани върху минималните капиталови изисквания. Онези предприятия, които се отличават с по-нестабилни бизнес модели, могат да пострадат в настоящата ситуация на нарастващи постоянни разходи.

Секторите с най-голям дял на несъстоятелност в България през 2021 г. са дейности в областта на личните услуги (15,50 на сто), строителство и недвижими имоти (14,15 на сто), неспециализирана търговия (10,66 на сто), бизнес услуги (с изключение на финансовите, 9,50 на сто), облекла (6,59 на сто). Забавени плащания, фиксирани разходи по време на блокирането, потиснатото търсене, недостатъчното финансиране и ограничените инвестиции са сред основните фактори, водещи до увеличение в посочените сектори.

Същевременно се наблюдават и сектори, които бележат устойчиво развитие въпреки ковид вълните. Те са с традиционно по-висока добавена стойност или такива, които въпреки намаляването на обемите успяха да компенсират недостатъчното търсене в една от бизнес линиите, с увеличение в други. Сред тях са производство и обработка на кожи (0,19 на сто), телекомуникационни услуги (0,19 на сто), електрически домакински уреди (0,39 на сто), инструменти за измерване и прецизност (0,39 на сто), алкохолни напитки (0,39 на сто), пише в доклада.

Previous post Петър Витанов: БСП не е антиевропейска партия, тя направи България член на ЕС
Next post Цената на бензина у нас се е качила с над 50 стотинки за три месеца