Историкът проф. д-р Пламен Павлов: Левски е магия, но и отговорност

– Проф. Павлов, кои са най-новите изследвания за Левски?

– Темата за Васил Левски винаги е била търсена от изследователи, писатели, публицисти. Във връзка със 180-годишнината от неговото рождение се появиха редица книги – някои от тях обобщения на дългогодишни изследвания на различни автори. Темата си остава винаги отворена и има един парадокс, че колкото повече се отдалечаваме от Левски, толкова повече се стремим да се приближим към него и това е напълно нормално, тъй като става дума за най-обичания наш национален герой. От по-новите издания мога да посоча една обобщаваща книга на дългогодишния директор на музея в Ловеч Иван Лалев, който от години изследва живота на Апостола – „Васил Левски – отвъд митовете, легендите и заблудите“.

Друга книга е „Юридически поглед към Процеса на Васил Дякон Левски“ на Маргарита Златарева, която най-сериозно теоретично разглежда следствието и процеса, извършван от една извънредна следствена комисия. Златарева показва, че Левски е съден и осъден за дейност срещу държавата, което за пореден път опровергава всички фриволни изказвания, че е осъден за убийство или по някакви други причини. На практика Маргарита Златарева, бивш конституционен съдия, показва, че Левски е осъден по няколко текста на отоманския наказателен кодекс за вдигане на въстание, за създаване на конспиративна организация, така че това е едно много сериозно изследване. Разбира се, излязоха и няколко тематични сборника от голяма конференция в Карлово през 2018 г. Може би най-новото е „Неизвестни документи от живота на Левски“ на Веселина Антонова, утвърден изследовател на възрожденската история на Русе. Тя показа по един убедителен начин връзките на Левски с Русе, които винаги са били малко или много дискутирани. И тук, колкото и да е нескромно, и аз имам една книга за Апостола от 2017 г. „Левски – другото име на свободата“. В нея, подобно на Веселина Антонова, съм се опитал да покажа лидерското му място по отношение на средната класа, на интелигенцията, че това не е просто абстрактен водач на народа, а един изграждащ се в движение политик, който наистина отговаря на най-широките характеристики на модерната вече през Възраждането българска нация.

– Защо Левски е другото име на свободата?

– Аз обичам метафорите и когато говорим за свободата, трябва неизменно да споменем името на Левски. Без да давам някакви кардинални оценки, но когато става дума за персоналния, личния принос към освобождението на нашата страна и на нашия народ, несъмнено това е Левски. Той е човек, който наистина се е посветил изцяло на свободата, който има едно изострено чувство за справедливост. Изобщо ние трябва да се опитваме по-добре да вникнем в самата същност на Левски, от една страна, като монах, тъй като той никога не е скъсвал с тази си духовна мисия, от друга страна, като един отделен човек, който цени свободите и правата на хората и на народите. Мисля, че всеки, ако се замисли, сам ще стигне до отговора защо Левски е другото име на свободата.

– Ще разгадаем ли ние, обикновените хора, някога Левски или той е една необятна личност, която трудно може да се разтълкува?

– Мисля, че ние, обикновените хора, го разгадаваме. Но когато има претенциозни опити той да бъде свързван с някакви глобални конспиративни организации, говоря за прословутата тема за масонството, с която страшно много се злоупотребява, и други подобни неща, представящи го като някакъв фанатик – това не е така. Левски е бил земен човек и аз затова съм се опитал специално в моята книга да покажа и семейната му среда, и неговите сподвижници. Ето тук Веселина Антонова дава един прекрасен пример, че той е широко скроен човек, поддържал е връзка с много различни хора и това обяснява неговата личност и отдаденост на една мисия.

– Излезли са хиляди публикации за Апостола, а ето имаме неизяснени моменти в биографията му като рождената дата например. В османските архиви на Истанбул османистът Григор Бойков откри документи, които поставят под съмнение 1837 г. като рождена за Васил Левски. Кога този въпрос ще бъде изяснен от историците?

– Такъв дебат върви още от края на XIX век – още от Стоян Заимов, от Захари Стоянов. Нямаме точен документ, който да показва кога е роден Васил Левски. Стоян Заимов и други автори, разпитвайки негови роднини – сестра му Яна, братовчеди, близки приятели, стигат до идеята, че той е роден на 6 юли/18 юли (по нов стил) 1837 г. Но през последните може би 20 години се появиха отделни моменти на несъгласие. Появиха се твърдения, че Левски е роден през 1846 г., и те се опират на конкретни негови изказвания пред следствената комисия в София и на други места, оценки на неговия братовчед Васил Караиванов. Тази теза обаче не е правдоподобна и не се наложи. Аз съм отделил много място в книгата си за Левски да я оборя и да покажа, че не е достоверна. Това, което намери Григор Бойков в османските архиви и с подкрепата на колегата проф. Пламен Митев, се появи в една публикация в списание „История“. Тя показва, че най-вероятната година е 1840. Колкото и да е нескромно, аз съм използвал датата 1840 – че може да е роден тогава, в една енциклопедична книга. И тук не претендирам, че съм откривател, по-скоро ми е хрумвало, че е възможно да е по-млад, гледайки снимката му като първостепенен знаменосец на първостепенния войвода Панайот Хитов. Той казва за Левски, че е бил на 28 години – става дума за 1867 г. Разбира се, Апостола тогава е на 27 години, но нека да припомним, че и в онези времена и днес се казва, че някой е подкарал 28-ата или съответно някоя друга година. Панайот Хитов вероятно е имал списък на своите четници, най-малкото няма как да не е знаел възрастта на своя знаменосец. И това съвпада с документалната информация, която изнасят Григор Бойков и Пламен Митев. Най-правдоподобната и за мен датировка е 1840 г.

– От кои митове за Левски трябва да се освободим веднъж завинаги? Кои са въпросите, които не трябва да задаваме, защото историческата наука им е дала ясен отговор, но продължаваме да го правим?

– Такива въпроси няма как да не се задават, тъй като историческата наука работи с наличните документи, с едни или други аргументи, които все пак провокират опит да се доосмислят нещата. Притежаваната от нас документална база, за съжаление, все пак е ограничена. Но има някои чисто психологически моменти, които трябва да имаме предвид. Особено ме дразни подходът „кой предаде Левски“, „кой уби Ботев“, заложен в жълтата преса и в малко лековатото отношение към историята от страна на звани и незвани автори. Всички обстоятелства показват, че Левски не е предаден, а по-скоро е случайно заловен от полицията, която го търси под дърво и камък и която разполага с неговите снимки, а и има и мрежа от шпиони. И тук започват вечните битки за поп Кръстьо. Поп Кръстьо не е предателят на Левски от моя гледна точка, но това не означава, че трябва да бъде едва ли не поставен редом до Левски, защото има и такава тенденция. Що се отнася до Ботев, за мен няма съмнение, че той е убит от черкезите в заключението на битката и това се е знаело от цяла Враца и целия район. По-късно обаче започва да се злоупотребява, изливат се много нападки върху Никола Обретенов, което е абсолютно несправедливо.

Левски като митология е създаден до голяма степен под въздействието на неговия опоетизиран образ от Иван Вазов и други автори. Това, което наистина трябва да се признае, че той е гениален конспиратор, той изгражда една конспиративна мрежа и това става с помощта на неговите сподвижници. Ако нямаше среда, на която да се опре, това не би се случило. Левски винаги трябва да бъде свързван с една общност от хора от интелигенцията, от средната класа, които знаят какво е свободата. Левски не е фанатик, той е един много трезвомислещ човек. Друго, което също може би не схващаме, е, че Левски има мисленето на офицер. Той има едно общо взето прилично военно образование за времето си, защото Първата българска легия на практика е нещо като военно училище, а Втората даже се е наричала отначало Българска военна академия за младши командири. Самият Левски се схваща като офицер и това се вижда в неговите практически действия – изгражда една нелегална армия, която да бъде фундаментът на свободата.

Разбира се, не бива да се поддържа повече митът, че Левски е необразован човек. Той не е имал възможностите да получи едно по-високо образование в чужбина, оттам и конфликтът с неговия вуйчо, но по принцип Левски е един добре образован човек. Има образование, което е основното за интелигенцията тогава, в Пловдивското училище, което на практика е със статут на гимназия и е от най-силните в тогавашна България. Кара нещо като педагогически стаж при Йоаким Груев и затова после става учител. И навсякъде обикновените хора казват, че Левски е учен човек. Много такива неща могат да се дискутират около Левски, но като цяло образът му е и в резултат на открити документи, на дългогодишните разсъждения на историци, на писатели и става все по-ясен. Тук ще цитирам покойния проф. Дойно Дойнов, който преди да ни напусне, издаде книгата „Левски – най-ясната загадка“. Прав е проф. Дойнов, че Левски е загадка, но когато вникнем в неговото дело и в живота му, виждаме, че той е една фигура, достатъчно хомогенно изградена и съответстваща на представите ни.

– Отбелязваме годишнината от смъртта на Васил Левски на 18 и на 19 февруари. Какво трябва да се направи, за да почитаме Апостола на вярната дата – 18 февруари?

– Документите са категорични – по нов стил датата 6 февруари става 18-и. И се стига до един още по-голям парадокс, че ние отбелязваме неговото рождение на 6/18 юли, а неговата гибел на 6/19 февруари. Опитваме се нашата гилдия да наложим вярната дата от много години, тук много настойчив е моят колега проф. Петко Петков от Великотърновския университет, но и не само той. За съжаление инерцията е изключително силна. Защо в крайна сметка се е появила тази невярна датировка – 19 февруари? Дори не можем да кажем откъде е започнало, но вероятно през 50-те години някой е сбъркал и е прибавил 13, а не 12 дни, както се прави. Ние, историците, сме се опитвали последните години да налагаме 18 февруари и вече на много места се отбелязва тогава, а не на 19 февруари. Трябва да има по-голяма воля от страна на тези, които правят честванията – да се вслушат в гласа на експертите, както е модерно да се казва, в експертизата на историците. За мен най-добрият вариант е да се отбелязва на 6 февруари, тъй като цялата тази система нов-стар стил води до голяма бъркотия. Наложено е от самите обстоятелства да се предпочита новият стил и това се прави във връзка с много празници. Това се отнася и за честването на Априлското въстание и се стига до парадокса да го отбелязваме на 1 или 2 май, което пък съвпада с други празници и създава още по-голяма каша в нашите представи. Денят на Съединението обаче се отбелязва на 6 септември, а не на 18-и. За мен най-правилно е да се върнем към стария стил.

– За какво трябва да си дават сметка тези, които слагат портрета на Левски над бюрата в кабинетите си?

– От една страна, много по-добре е нашите първи хора в държавата, в администрацията на българската държава, за която Левски даде живота си, наистина да слагат над главите си портрета на Апостола, а не на поредния партиен и държавен ръководител, защото и такива неща сме виждали. Многообразна е фигурата на Левски и когато гледаме непредубедено, когато се потопим в самите документи, в самите автентични свидетелства, трябва да скъсаме с тази иконична и плакатна по-скоро фигура, която политиците очевидно много обичат да използват и, без да се замислят, вършат нерядко неща, за които Левски не би им простил.

– Вашите родители са учители, спомняте ли си кога ви разказаха за първи път за Левски?

– Разказвали са ми и моите родители, и моите учители още в далечното ми детство в Русе. Не бива да се забравя, че в Русе, като един буден град, паметта за Левски винаги е била много силна. Водили са ни тогава в Парка на възрожденците, преди да бъде построен Пантеонът. Левски убедително присъства и тук вече имаме и великата сила на литературата. Написаното от Вазов, от Ботев, тези разтърсващи стихове, те се превръщат в част от нашия код на българите.

– Ще има ли ново трето издание на „Левски – другото име на свободата“?

– Някой ден ще има. Когато писах тази книга, имах идеята да напиша една по-скоро публицистична, донякъде литературна книга, подобна на хубавата книга на Мерсия Макдермот, на която аз съм голям почитател. Когато се зарових в огромното количество документи и особено писания на тема Левски, установих, че не съм съгласен с изключително много неща и реших да дам своята трактовка на сериозния многопластов образ на Левски. Смятам в недалечно бъдеще да пусна една по-малка книга, която да бъде посветена на отделни страни от живота му, които са пренебрегвани. Не съм се отказал от тази тема и няма как да се откажа. Левски е голяма магия, пък и голяма отговорност.

в. „Монитор“