Изследване: Феновете на ГЕРБ, БСП и ДПС гласуват с „хартия”

Повечето от избирателите (около 60%), които са използвали хартиена бюлетина на последните избори през октомври т.г., са подкрепили ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП.

Това е тройката формации, прочули се в последно време като „хартиената коалиция“, защото подкрепят връщането на бюлетините в употреба наравно с машините. Това става ясно от проучване на Института за развитие на публичната среда, посветено на избирателната активност на вота.

Гласуване с хартия имаше в 2515 секции в страната (които не включват подвижните избирателни кутии и корабната секция). В избирателните им списъци са били включени общо 325 291 гласоподаватели, а още 19 647 са били дописани под черта.

Гласувалите в секциите с бюлетини възлизат на 175 308 души, т.е. избирателната активност е била 50.7% (броят на избирателите спрямо включените в списъците). От подадените с хартиени бюлетини гласове, недействителни са 5 906 или 3.4%.

Най-много от тези избиратели – 29.22%, са гласували за ГЕРБ-СДС. Следват ДПС с 16.88% и БСП с 14.04%. След това идват ПП с 13.85%, „Възраждане“ с 6.43%, ДБ с 3.44% и БВ с 3.19%.

Очевидно е, че тази подредба е по-различна от настоящата в парламента, при която политическите сили по големина са, както следва: ГЕРБ-СДС, ПП, ДПС, „Възраждане“, БСП, ДБ и БВ.

В сравнение с проведените през ноември 2021 г. избори, гласовете в секциите с хартиени бюлетини са спаднали с малко над 1%. Спрямо изборите от юли 2021 г. активността в намаляла с 3.3%.

Машинно гласуване на територията на страната се проведе в 9369 секции, като в 1105 от тях имаше по две устройства. В списъците в тези секции беше включен и основният дял от избирателите в страната – общо 6 232 861 души.

Под черта в изборния ден комисиите са дописали още 62 464 имащи право на глас. В тези секции вота си са дали общо 2 229 736 души, което се равнява на избирателна активност от 35.4%. Тя е същата като активността в тези секции на проведените през миналата година парламентарни избори. А разпределението на гласовете между формациите е идентично с крайните изборни резултати.

Някои политически сили твърдят, че основната причина за все по-ниския интерес към изборите в страната е нежеланието на избирателите да гласуват заради притеснения от машинния вот. Именно с този аргумент на първо четене в парламента с гласовете на ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС беше прието връщането на “смесеното” гласуване.

Същевременно близо година и половина след изборите от юли 2021 г. (за които бе въведено само машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели) не е налице представително изследване на причините, довели до спада в избирателната активност.

Нито една от институциите, отговорни за организацията на изборния процес, не работи за дълбочинен анализ на факторите за намалялата с 11% избирателна активност в сравнение с изборите от април 2021 г.

Още повече, че ако притеснението от машините е единствената причина за намалената избирателна активност, то няма логика тя да продължава да спада в три поредни избора, в които не е променяна технологията на гласуване. В крайна сметка, ако хората са гласували успешно с машините поне веднъж, то всеки следващ път подаването на техния вот би трябвало да става по-лесно. Следователно очевидно има и други причини за отлива на избиратели.

Част от тях вероятно са свързани с умората на гражданите от постоянните избори; от неспособността на политическите групи да постигат компромис и да формират устойчиво управление; от пандемичната обстановка, в която се проведоха някои от изборите; от акциите на МВР срещу купения и контролиран вот; и др.

В тази връзка, ако в началото на идната година се провеждат поредни избори за парламент – но с опцията за гласуване „на хартия” или „машинно” – ще бъде особено важно да се проследи дали избирателната активност ще остане все така ниска.

В допълнение, продължава да стои въпросът с това доколко са актуални избирателните списъци. На изборите през октомври в тях бяха включени почти 6.7 млн. души, а данните от преброяването на НСИ за 2021 г. (публикувани в седмицата след изборния ден) показват, че населението на територията на страната ни наброява 6.5 млн. души.

Така при липса на коректна информация за общия брой на избирателите, става все по-трудно да се говори за избирателната активност без известни спекулации.

Не на последно място, вместо да инвестират недоверие в технологията на гласуване, партиите можеха да работят и за мащабна и детайлна информационна кампания за „премахване на страховете” сред техните избиратели и обучението им.

На последните избори отново не станахме свидетели на такава, а ще се върнем към „смесеното” гласуване в големите секции. То ще затрудни и забави работата на секционните избирателни комисии и ще върне грешките в протоколите, подобни на тези от Евроизбори 2019, когато в 1 139 от 3 000 секции не бяха отчетени коректно преференциалните гласове на избирателите.

Previous post Даниел Митов: Няма да пазаруваме депутати от „Промяната“
Next post Мистерия с опожарения влак Варна-София, пламнал 3 минути след гарата