Д-р Евгений Бенчев, оцелял по чудо сред дивашки племена: Оперирах канибали

Няма бургазлия, който да не е чувал за брилянтния хирург д-р Евгений Бенчев. Славата му на виртуоз със скалпела е безспорна и всеизвестна. Но малцина подозират, че опитният хирург е работил и живял дълги години сред диви племена в джунглата на Океания. Оперирал е канибали, докато му асистира медицинска сестра вещица, лекувал е страховити африкански магьосници със забити пирони в черепа и не веднъж е оцелявал като по чудо.

Кариерата на д-р Бенчев повече прилича на страховито приключение, преминало през Нова Зеландия, Зимбабве, Вануату, Великобритания, Германия и САЩ. Съдбата го среща с най-високопоставените представители на световните масонски ложи и с тайнствени оракули, владеещи силата на африканската магия. След дълги молби и уговорки д-р Бенчев неохотно склонява да повдигне завесата. Но само малко. Защото е видял и преживял неща, за които никога не бива да се говори.

Островната държава Вануату насред Тихия океан е мястото, което д-р Бенчев никога няма да забрави. Озовава се там случайно в края на 90-те години на миналия век след 5 години, прекарани в Зимбабве и след като плановете му да поработи в Нова Зеландия леко се объркали. Историите за канибали и дивашки племена звучат като роман от отдавна отминали времена и далечни земи. Още щом стъпил на острова, хирургът разбрал, че животът му ще виси всеки ден и час на косъм, а всичките му пациенти ще бъдат меланезийци, в чиято култура людоедството е пуснало дълбоки корени. Медицинският екип го посреща с болезнено откровение – всички лекари, работили тук преди него, са загинали при странни и мистериозни обстоятелства. Съмненията са, че са били изядени ритуално от местните племена.

„Не знам защо, но това не ме притесни особено. Може би не вярвах, че е възможно да се случи такова нещо. А и екипът ми беше от шестима колеги местни – фелдшери и медицински сестри. Все пак това са техни хора, един народ са“, казва хирургът, който е известен с олимпийското си спокойствие. Скоро обаче той разбира, че в тази работа шега няма. Никога не съм си представял, че е възможно да оперирам пациент на операционната маса, докато срещу мен са насочени 200 копия и цялото племе се готви да ме убие“, връща лентата назад д-р Бенчев.

„Обади се фелдшерът в около 1 часа след полунощ и каза – имаме спешен случай, човекът умира. Аз пристигам с мотоциклет след минути в операционната, която е в джунглата, и заварвам едно цяло племе, обсадило болницата. Помислих, че просто са близки на пациента и го чакат. Затова и много спокойно минах покрай тях, поздравих и влязох да оперирам. Случаят беше наистина критичен, пациентът – млад мъж в критично състояние, полужив. Сложихме го веднага под анестезия, отворих корема и започнах да режа. Половината му черва бяха изгнили и трябваше да се изрежат, шансът да го спасим беше минимален. В един момент отвън започнаха да бият страховито тантами. Моите колеги пребледняха и хвърлиха престилките. Казаха – докторе, трябва да се спасяваме, ще ни убият. А пациентът е под упойка, с отворен корем на операционната. Не мога да го оставя просто така да умре“, спомня си хирургът.

„Мистър Бенчев, покатериха се по сградата и видяха, че техният човек лежи с разпорен корем, а вие му вадите червата. мислят си, че сме го убили и че смятаме да го ядем. Тантамите се чуват в радиус 30 километра, предават им съобщения, а отдалеч вече им отговарят. Тази вечер ще умрем. Имаме точно 2 часа, за да се спасим. Племето отвън се страхува от вас, казват, че сте дух и че сте безсмъртен. Затова и се страхуват да ни нападнат, но дойдат ли подкрепленията – мъртви сме всички“, казал един от фелдшерите.

Българският лекар попитал какви послания изпращат с тантамите, но му отговорили, че това е таен език и само посветените го разбират. „От всички нас само медицинската сестра Нема го разбира, защото е вещица, помолете я да каже какво си говорят“. Наложило се лекарят дълго да убеждава асистентката си, която за нищо на света не искала да превежда езика на тантамите. Накрая склонила: „Така или иначе, тази нощ всички ще умрем. Няма защо да пазя тайната. Племето отвън казва: „Братя, братя, помогнете. Човекът с ножа е хванал наш брат и го убива. Вече го уби. Започна да го реже. Много е силен, не го е страх от нас“. Отдалеч им отговарят: „Идваме“.

Едва тогава д-р Бенчев разбира колко е сериозно положението. Решил да преговаря с вожда и да предотврати сигурната им екзекуция. „Излязох навън сам, а екипът заключи вратата зад гърба ми. Бяхме се уговорили да отворят само на сигнал с почукване „3 по 3“. Посрещнаха ме 200 насочени срещу мен копия и още толкова мечове. Тръгнаха заплашително към мен, но изведнъж спряха, като ме видяха целия в кръв до лактите. Разбираше се, че се страхуват от мен. Казах, че искам да говоря с Голямата глава – така наричат вожда на племето. Мълчание. Говорех на английски и на есперанто, казах: „Вътре има болен човек, искам да го спася, нека влязат баща му и роднините при мен и да гледат какво правя“.

След минути се чу гласът на вожда, който на развален английски каза, че са съгласни, но иска да влязат седем от техните, колкото е и моят екип. Договорихме се, но моите хора не искат да отварят вратата, усетиха, че не съм сам. Убедих ги, че всичко ще е наред, но се наложи да подложа крак на леко отворената врата и да вляза със сила. И започнах да обяснявам на операционната маса пред роднините – ето това са здрави и живи органи, а тези са мъртви, трябва да ги изрежа и да ги хвърля. Тогава баща му каза – знам много добре кои органи са живи, той е почти умрял, остави го. Но имаше шанс да го спасим и продължих да оперирам. Когато го заших, всички си тръгнаха, вече бяха изпратили съобщение на другите племена да не идват“, разказва д-р Бенчев и продължава: „Канибализмът всъщност не е някакво ежедневие, нито е начин на прехрана там. Канибализмът е част от културата на този народ, това е вид ритуал. Вярват, че като изядат човека, те вземат неговата душа, неговите знания и силата му. Обикновено избрани за ритуала са силни, знаещи и можещи хора“.

Критичната ситуация във Вануату лекарят свързва косвено с друга случка, случила се години по-рано в Зимбабве, предава „Телеграф“. Там като пациент на хирурга се появил не кой да е, а соченият за най-силен магьосник по тези земи – Великият Нианга, който е бил и висш духовен съветник на бившия президент Робърт Мугабе. „Този човек беше на особено висока почит в Зимбабве. Всички се страхуваха от него – казваха, че той решава кои души да прибере и кога. Приписваха му свръхестествени сили и вярваха, че това е техният папа. Този човек дойде при мен на преглед под претекст, че го боли главата.

Прегледах го и установих, че в главата му, на темето има две дълбоки дупки от пирони. После се оказа, че не били само две, а цели 18 дупки. Той живееше с тези дълбоки дупки и това всъщност е видимото доказателство за неговите свръхсили. Не можех да му помогна и той знаеше това. Затова си мисля, че оплакванията му от главоболие бяха само повод да се срещне с мен. После дойде още два пъти да се видим. Когато разбра, че си заминавам, ме молеше да остана, а когато видя, че това няма да се случи, ми каза: „Там, където отиваш, ще бъдеш в голяма опасност. Ще се опитат да те убият. Но аз ще бъда до теб и ще те пазя от тук. Не ме викай, аз знам кога да дойда. Когато стане страшно, ще съм до теб.“.

После се пренася години по-късно в Сидни, когато свръхестествената история продължава. Хирургът само започва, но спира, защото казва, че звучи вече съвсем налудничаво. А и нали имахме уговорка – някои неща никога не бива да се разказват…

Previous post Джигити си спретват гонки в столичен подземен паркинг
Next post Маслото ни по-скъпо от германското! У нас 8 лв. за пакетче, в чужбина – 2 евро