Водата на Дамбалъ е най-лековита в нощта срещу 6 май

„Вековe наред, всяка вечер на 5 срещу 6 май, хората от Източните Родопи сe качват на връх Дамбалъ. Защото знаят, че Дамбалъ дарява изцеление! По стара езическа традиция те дочаквали изгрева на слънцето, за да се облеят и отпият от целебната вода, извираща тук. Нито християнството, нито ислямът са повлияли древните обреди.

Надеждата за здраве е обсебила това място

И днес има хора, които търсят изцеление за себе си и своите деца в лековитата вода. Те се качват с туби до извора. Пълнят ги и се връщат обратно. Хората с дертове обаче се разполагат на бивак. Повечето идват заради децата си. Мъка е изписана по лицата им. Не говорят, не коментират кое ги е довело тук. Палят огньове, настилат одеяла и платнища, похапват приготвени в дома ястия. Някои си носят и ракия. За да се сгреят в нощта, която е доста хладна. Чакат да стане полунощ. Тогава настъпва Гергьовден за християните и Хъдърлез за мюсюлманите. Водата придобива голяма лечебна сила, твърди мълвата.

Лечебността й се обяснява с това, че този ден поставя началото на лятото в Източните Родопи, пише Георги Кулов в книгата си „Хора на истината“. Кулов е историк, археолог и журналист. Има особен афинитет към темата за алианите. Наричат ги алиани, алевии или казълбаши. Те почитат няк​ои от светилищата на траките, а ритуалите им водят началото си от зората на човешката цивилизация. Те са тюркоговорещи, изповядват неортодоксален суфи ислям, изтъкан от шиитски възгледи и езически практики. Унифицират се в една общност по време на Османската империя, когато различните етноси и племена се обединяват на базата на обща религия, език, бит и традиции.

Самите те се наричат „ахл хак“, или хора на истината,

а Гергьовден е съвместен празник за християни и алиани в Родопите и в Лудогорието. Името алиани идва от светията, ко​гото почитат ​- Али. Ако се поровим още в символиката на думите, ще видим, че алев на турски означава пламък, на арабски е Алиф – това е първата буква от Аллах, пояснява историкът Кулов. И разказва: „В Източните Родопи допреди масовата миграция в чужбина ​- т.нар. Възродителен процес –

алианите у нас са наброявали около 10 000 души.

В цялата страна, по неофициални данни, те са около 90 000. Най-голямата общност от алиани живее в Турция, където броят им е близо 15 милиона. Една част от тях са кюрди. Алиани има също така в Гърция, Македония, Азербайджан, Иран. А в Западна Европа най-голяма е диаспората им в Германия, където броят им надхвърля 1 млн. души. Когато писах книгата си за тях обаче, се оформиха два ключови въпроса. Първият е връзката на алевитите и помаците (българомохамеданите, които са дълбоко свързани с българското население в Родопите). Вторият е за още по-древната връзка на алевитите с тракийската култура – алианите буквално обсебват тракийските мегалитни паметници и ги превръщат в свои култови светилища.

Тачат като свети места Татул и Перперикон,

освен че посещават джамии и медресета, почитат гробници на алевитски светци (тюрбета). Алианите смятат жените за равностойни на мъжете и им позволяват да участват в ритуалите. Когато правят курбан, използват вино и свещи – също като християните. Алевизмът е религия на народа, разказа историкът, който е сред малкото хора, допускани в тази малка и загадъчна общност.

„По традиция, заимствана от християнството, алевитските дервишки ордени създават свои обители – наричат ги текета. Това е практика, установила се в прародината на алевизма Хорасан, преминала през Сирия и достигнала до българските земи. Традицията от 12. век насам повелява алевитските обители да се развиват около гробовете на суфи проповедниците. Там се издигат специални гробници.

При бекташите например те са правоъгълни, при Ордена на бобаите са седемстенни. През пролетта и есента около тях се правят т.нар. маета (от ар-мая – сбирка на посветените). На тези събори идват не само алевити, но и сунити и християни. Колят се жертвени животни, прави се т.нар. булама курбан. Това е древна традиция, възникнала от дълбока древност в Източното средиземноморие и Анадола. До алианите тя е достигнала при приобщаването на големи маси християнско население от Византийската империя“.

Окото на Фатима пази от злото

Вероятно сте чували за Окото на Фатима? В исляма то е най-силният амулет, който предпазва от злото. Може да го видите в Елмалъ баба теке, което се намира в Източните Родопи до момчилградското село Биволяне. „В Елмалъ баба теке е единственият символичен гроб на Фатима, любимата дъщеря на ​пророка Мохамед и съпруга на Хазрети Али ​- имама, когото следват алианите“, обясни Кулов. Преди смъртта си тя помолила съпруга си да я погребе на тайно място, за да не бъде осквернен гробът й от неговите противници.

Алианите в Източните Родопи вярват, че в Елмалъ баба теке е погребано не само окото, но и ръката на Фатима. Превърнали са ги в мюсюлмански символи, понеже са свързани с връзката на Фатима с Хазрети Али.

Бекташийският орден ги сродява със суфизма

Аливитите водят непретенциозен живот. При тях солидарността е начин на живот и често те я формулират като стремеж за ​свобода, ​равенство и братство, казва историкът Георги Кулов. А бедността е добродетел.

„Древните корени на алевизма показват, че това е едно социално ориентирано направление в исляма. Чувството за справедливост у хората, които го изповядват, е силно изразено. Ето защо в алевизма се откриват много заемки от кабалата, като например символиката на числата, пише „Марица“.

Алианите почитат и звездата на Давид,

символ, свързван с печата на цар Соломон. Ала в исляма има много дервишки ордени, свързани със суфизма ​- едно мистично течение в исляма. Суфизмът възниква през 9. век и се противопоставя на твърде ортодоксалната по това време религия, откъсващ​а я от обикновените хора и същността на ислямското учение. В основата му е стремежът на душата да се отърси от телесното, от егото и да се слее с Бога с помощта на всемирна, пречистваща ​любов. Така любовта е ядрото на суфизма. Суфисти има както сред сунитите, така и сред алевитите. При първите най-влиятелен е бил мевлянът на Джеляледин Руми-Мевляна. При алевитите това е Бекташийският орден,

вкоренен здраво в еничарския корпус.

В гробниците им могат да се видят доста странни предмети, като зеленото платно, с което покриват ковчега, часовник на стената. Ръчно тъкани черги покриват пода на светилищата им, а гоблените по стените са толкова живописни, че напомнят картина. Практика е да се оставят и дарове, включително и ръчно изработени. „Да, така е. Практика е гробовете на светите за алианите мъже да се покриват със зелено сукно – понеже зеленият цвят е

цветът на знамето на пророка Мохамед.

До гробовете си те поставят триноги свещници, а по време на ритуали палят лоени свещи. Тази традиция е заимствана от дълбока древност и е езическа по смисъл, пречупена през християнската обредност. Що се отнася до гоблените по стените, те са свързани с практиката в текетата да има изображения на дванадесетте шиитски имами и разбира се, на първия от тях, когото почитат алианите ​- а именно – Хазрети Али”, допълва Кулов.

Previous post Хиляди българи са в Гърция, вече няма ограничения за влизане
Next post Зафиров: Фактът, че няма да изнасяме оръжия за Украйна е победа за обществото