Българските праскови: От 0.80 лв. в градината до 5.50 лв. на пазара
Прасковите изобилстват в Карнобат. Там се намира най-голямата прасковена градина в Бургаска област. Затова пък до потребителите в магазините тези плодове идват на изключително високи цени.
Живка Гроздева, член на УС на Асоциацията на овощарите у нас смята, че става дума за спекула. „Да, със сигурност говорим за спекула за цената на плодовете, които са в сезона през лятото, защото първо сме в сезона на прасковите, а не сме в период, когато те са вносни. Другото нещо –предлагането от производител е много голямо, а търсенето е по-малко и това трябва да понижи цената“, обяснява тя пред Нова тв.
Цената обаче не се понижава, въпреки че веригата до крайния потребител не е толкова дълга и включва производител – търговец на едро – търговец на дребно. Проучване на Асоциацията на овощарите показва, че цени на праскови и нектарини в търговските вериги се предлагат от 2,49 до 3,29 лв. за кг. В кварталните магазини диапазонът е от 2 лв. до 5,50 лв. При кайсията също се наблюдaват изключително високи цени, обяснява Гроздева и посочва, че цената на производителите към търговеца варира от 0,80 лв. и 1,20 лв. за кг според качеството.
„Сами може да си представите – търговецът на едро си слага 100%, търговецът на дребно – почти толкова също“, коментира Гроздева. Тя даде пример с Германия, където в супермаркети цените на прасковите започват от 3,50 лв. на кг. На този фон у нас вчера в една от веригите е била засечена цена от 3,29 лв. за килограм.
„Необосновано увеличение – вероятно се дължи на спекула, всеки по веригата се стреми да извлече максимума, но потърпевши са производителите и крайните потребители“, казва Живка Гроздева. По думите ѝ заради тези цени в търговската мрежа производителите не могат да реализират продукцията си.
Проблемът се задълбочава и от големия натиск от вноса на гръцки праскови и нектарини, добавя Гроздева, според която в търговските обекти предлагането на българска и гръцка праскова е 50% на 50%.
„Решението може да бъде контрол на търговските обекти, документи на стоката, етикети – как се продава стоката – като българска или гръцка, за да може купувачът да вземе информирано решение, защото често бива подвеждан“, посочва Живка Гроздева.
