Българката Сашка Журкова е инициатор за откриването на музей на Бай Ганьо („Музей на българските преселници в Австрия“) във Виена, съобщи БТА. Сънародничката ни живее в Австрия от повече от 30 години.
„Там сме отпреди падането на Тодор Живков. Това е цял роман. Минахме през лагера за бежанци в Трайскирхен. После през едно малко алпийско селце със седем къщи, без магазини, без лекар, без аптека, без училище, но между хора със златни сърца. След това се преместихме в приказния град Мариацел, поклоннически център във федералната провинция Щирия. Следващото място, където живяхме и работихме, беше в градчето Китзее, близо до границата със Словакия. И накрая се установихме във Виена“, спомня си Сашка Журкова.
Тя е завършила руска филология и история в България, а след това славистика и етнология във Виенския университет. Издател и собственик е на двуезичния вестник „Виена днес”, на чиито страници намират място не само актуалните теми за града, но и много поезия и проза от български автори.
Основател и художествен ръководител е на международния конкурс „Люба Велич“ за млади оперни певци във Виена. Учредител е на наградите „Българин на годината“ (номиниране на българи по света и у нас – Виена), международна наградата „Саломе“ за млади оперни таланти – Виена, и наградата „Автор на годината – Виена“ за женска белетристика.
Ето какво споделя Сашка Журкова за БТА и рубриката „БГ свят“.
Кога и как ви хрумна идеята за музей на Бай Ганьо във Виена?
Идеята се зароди много отдавна, преди около 30 години. Работех в Етнографския музей за Източна и Югоизточна Европа в замъка на граф д-р Ладислаус Батяни в градчето Китзее, населявано от потомци на българските заселници градинари. Когато между старинните книги в библиотека на музея открих първото издание на книгата “Дунавска България и Балканът”, издадена през 1882 г. в Лайпциг, написана от Феликс Каниц – етнограф и пътешественик от Австро-Унгария, посещавал от 1860 до 1874 г. България, реших, че наистина трябва да се заема с такъв проект и че старите българи, пък и някои от новите (дейци на изкуството, писатели, лекари и университетски преподаватели), заслужават да имат свой музей. Предизвикателство е в град като Виена, който е мултикултурен, да има емиграционен музей, който да се превърне в средище на културите на преселниците – защото те имат огромни културни и научни ресурси и свой принос в развитието на страната, в която живеят и са признали като своя родина по избор
Кога ще заработи музеят и какво ще видим в него?
Амбицията ми е музеят „Бай Ганьо” (”История на българските заселници в Австрия”) да отвори по-скоро врати. Концепцията е одобрена от консултантския екип. Но предстои да бъде адаптиран за музеен обект. А и има много неизвестни заради специфичните условия на пандемията. Експозицията ще бъде ориентирана не само към вълнуващо опознавателното преживяване, а ще бъде и една мултимедийна и интерактивна експозиция. Културен център за срещи с различни активни дейности като кинопрожекции, промоции на преведени книги на български автори, художествени изложби, танци, театър, музика, представления, дискусии, конкурси, беседи, музеен магазин с български сувенири, кулинарен кът с национални специалитети. И макар, че помещението на музея се реновира, изброените по-горе дейности се реализират. Ще има документален и информационен център, който ще осъществява съвместна научна дейност със сродни институции от науката и образованието. Засега имаме организиран архив с писма, постери, театрални програми, снимки и сценични костюми.
Експозицията ще има следните раздели: история на българското градинарство, на българското студентство, известни българи (дейци на изкуството, културата, науката, общественици), история на емигрантския печат, културно-просветителски дружества, Бай Ганьо във Виена – прототипове, просветители, писатели, дейци на културата и изкуството от Австро-Унгария с принос в обществения и културен живот на България като Иречек, Феликс Каниц.
На финала бих желала да споделя и това дали се промени отношението ми към Бай Ганю, докато събирахме материали и информация за експозицията, посветена на тази личност. Да, започна да ми става все по-симпатичен. Аналог на нашия Бай Ганьо е Остап Бендер на руснаците, храбрият войник Швейк на чехите, Тартарен де Тераскон на французите, американецът на Марк Твен.
