България губи 350 000 туристи заради войната

Поне 350 000 чужди туристи ще загубим заради войната. Статистиката показва, че само през 2021 г. повече гости са дошли от Украйна – 226 000, а почти двойно по-малко от Русия – 120 хил. души. Цифрите през изминалата година показват, че секторът взе глътка въздух след пораженията от COVID пандемията, която донесе през 2020 г. малко туристи. Но сега броят отново ще намалее заради войната.

Украйна е от приоритетните пазари за българския туризъм

През последните няколко години се наблюдава увеличаване на украинските туристи, посетили България, като добър сигнал между двете държави дава въвеждането от 11 юни 2017 г. на безвизов режим за гражданите на Украйна при пътувания до ЕС. За периода януари – септември 2021 г. страната е четвърта по брой чужди туристи у нас, показват данните на икономическото министерство. Украинците, посетили България в този период, са 226 228, с 93,4% повече от същия период на предходната година, силно повлияна от разпространението на COVID-19.

През 2020 г.

броят на руските туристи в България е намалял с 90,4%

и е 43 138 души, като Русия заема 12-о място по брой посещения. В периода от януари до ноември 2021 г. броят на руските туристи е нараснал със 186,3% и е 119 168 души, като РФ заема 9-о място по брой посещения.

Последствия от войната ще понесе не само туристическият сектор. През последните две години стокообменът между България и Русия, както и с Украйна е силно повлиян от COVID пандемията. Търговията с Русия е намаляла с 37,8% и е 4% от общия стокообмен на България, показват данните за 2020 г., сравнени с тези от 2019 г.

Износът от България отчита спад със 17,8%

и е 1,5% от целия ни износ

Вносът от Русия е намалял с 40,9% и е 6,2% от целия импорт на страната. Отрицателното ни салдо е намаляло с 45,3%. При структурен анализ се наблюдава, че най-голям е износът при група стоки – медикаменти, полиспасти, хладилници и др. Малко под 70% от вноса се формира от минерални продукти и горива, а останалата част се състои от суровини, материали и изделия на машиностроенето.

Какви могат да бъдат пораженията за чуждите инвестиции у нас? За периода 1996-2020 г. в ранглистата на чуждестранните инвеститори Русия е девета. По данни на БНБ към декември 2020 г. обемът на инвестиции от Русия възлиза на 2,3836 млрд. евро, което представлява около 5% от всички вложения. Инвестициите в Украйна са 160,7 млн. евро.

Войната в бившата съветска република крие рискове и за цялата ни икономика, като може за тази година тя да не отчете ръст, смята доц. д-р. Виктор Йоцов, от икономическия институт на БАН. По думите му инфлацията на храните е породена от поскъпването на енергоресурсите и кризата, свързана с войната. „Дано бъде отчетен растеж на икономиката, ако изобщо има такъв. Очаквам

сериозно негативно влияние на войната“

добави той и поясни, че 90% от вноса ни от Русия се падат на енергоресурсите. Според експерта обаче засега е трудно да се изчислят точно последствията за икономиката ни.

Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията акцентира на факта, че войната ще увеличи несигурността и ще създаде нови, по-големи проблеми пред икономиката ни, като причината е силната ни зависимост от доставките на петрол и газ от Русия. Според него нарастващата инфлация ще се отрази негативно на потреблението и съответно на растежа на икономиката. „Нарастващата несигурност, породена от войната, ще доведе и до намаляване на инвестициите у нас“, казва експертът. По думите му секторите, които могат да пострадат най-силно са туризмът и енергетиката, като е ясно, че цените на енергоносителите ще продължават да нарастват,

като може да има проблеми с доставките

Стефанов смята, че в тази връзка е време да се търсят алтернативни източници за доставки на газ. „И това не е само заради ситуацията, а защото нормалната пазарна логика го изисква“, подчерта той и припомни, че това се отнася и за ядреното гориво за АЕЦ.

Според него големият плюс на България сега е ниският дял на държавния дълг към БВП, което дава възможност на правителството да вземе още заеми и да намали евентуалните негативни последици за страната. „Имаме и възможности по линия на еврофондовете за развитие, от които още от тази година ще бъдат вкарани в икономиката ни допълнителни 6 млрд. лв.“, поясни Стефанов. Очаква се с актуализацията на бюджета да се подпомогнат социално слабите и така ще бъде подкрепено потреблението.

Доц. д-р Огнян Буюклиев, също от БАН, смята, че войната наруши търговските връзки за доставки на храни и това води до допълнително сътресение на цените. Той припомни водещото място на пазара на зърно в света на Украйна и Русия. Изследвания от преди години са доказали, че само Украйна може да изхрани цяла Европа. По думите му от вдигането на цените на зърното има шанс да спечелят родните земеделци, защото двете страни са конкуренти на България при доставките на пазарите в Европа и отчасти в арабските страни. „Зърното е само нюанс на кризата. Не бива забравяме, че от друга страна, България е голям вносител на плодове и зеленчуци. Поскъпването на горивата в света качва разходите за транспорта им и това допълнително ще стимулира инфлацията у нас. Производството на парникови зеленчуци у нас силно е намаляло заради скъпия природен газ“, поясни доц. Буюклиев и изрази надежда, че това заедно с поскъпналия внос има надежда да стимулира производството на зеленчуци у нас. Той припомни, че сме голям производител на зърно и това гарантира продоволствената ни сигурност.

Previous post За 2 месеца бензинът поскъпна с почти 13%
Next post Експлозия в блок в Париж, 9 души са ранени