Бедстващ музикант чака милост от социалния министър, живее на тъмно и студено

71-годишният Аладин Раданов е музикант по професия. Обича да рисува. Животът му обаче не е изпълнен с красота и музика, а с бедност и тъга. Баща му бил диригент в духов оркестър. Той самият вече е напълно сам и живее в Кнежа в крайни лишения.

„Искам да оставя нещо след себе си. Не искам да живея, ей така, да съществувам. Аз съм на години. Искам да живея, да оставя нещо зад себе си“, споделя Аладин пред БНР. Той няма свой дом, а зимните месеци са изпитание за него.

„Нова година и Коледа съм изкарал без дърва, без пари и без ток. На квартира съм, нямам дом. Останах сам в живота. Десет години бях тотално в трагедия и стрес.“

Аладин има 30 години трудов стаж, но не може да го докаже, затова е загубил години стаж. Навремето е работил към „Балкантурист“ в Слънчев бряг, както и във Враца.

„Аз съм работил само като музикант. Никъде не открих нищо. Приватизацията, когато стана, в Бургас всичко се беше покрило. В Слънчев бряг няма архиви, няма нищо, тичане по мъките.“

Преди време обмислял да напусне България и да се препитава зад граница с рисуване, но вече на възраст, се пенсионирал по старост.

Изключили са му тока още лятото, защото не успява да си плаща. „И оттогава не мога да се включа.“

Социалните служби в Кнежа са наясно с казуса му. „Онкоболен съм. От години се боря с рака, с диабет, с артроза.“

Ходил е и при кмета. „Вика – няма да мога да ти помогна с нищо, свършихме дървата, свършихме бюджета и няма как да стане. Сега съм на студено и на тъмно.“

Ситуацията, в която е изпаднал, е принудила музиканта да напише писмо до социалния министър. „Искам да се обърна към социалния министър да го питам как е възможно да каже, че няма под прага на бедност. Както и бившата министърка Сачева, която ми определи 140 лева по старост.“

„За мен това е геноцид. Тотален геноцид.“ Аладин дава и телефона си 0893 86 47 63, ако някой реши да му съдейства.